сряда, 21 декември 2011 г.

За сърцето и неговият дом.....

 Случвало ви се е, знам, да видите хора, които си вървят по улицата, забързани към задачите си, устремени към поредния ангажимент с друг човек - партньор в службата, приятел или някой от семейството........и така както си вървят - така отдавна са умрели. Реката на ежедневието ги е повлякла и бутат ден за ден  едно и също, сиво и монотонно. Често някои от тях излизат встрани от течението, затлачени в някой тъмен завой и притиснати от няколко камъка бавно гаснат без развитие, без мисъл, без живец. Какво ли ще се случи, ако нещо ги извади оттам? Със сигурност ще се чудят какво става и задъхани от движението ще се питат истина ли е или не. Това няма да бъде водовъртеж. Не. Ще бъде нещо обикновено,.......но движение. Те ще се опитат да се съпротивляват  уморени от бързината, но благодарение на нея ще открият невиждани места, различни топлини и нежности, светлини и човечност, от които обаче ще се изплашат. Ще мислят, че са се загубили, а всъщност трудно и постепенно ще наместят сърцето си в дом. Повечето ще разчитат на някой друг, а докато времето минава,  ще останат да се въртят без тежест по течението сигурно за постоянно............
  Случвало ви се е, знам, да видите хора, които си вървят по улицата................забравили  да бъдат истински - със сърце!