Глупавото

   Не съм си и мислила, че е лесно да откриваш душата си на някого. Всички сме предпазливи и то доста. Кой е този срещу мен? Аз какъв съм и дали да не му врътна някой номер, та нищо да не разбере за мен? Ами какво правим тук,  особено аз?  Е, поне да се запознаем пък ще видим. Ще мисля бързо и ще играя без правила. И готовооо....
   Да. Всичко си правим сами.
   Недоволството е лош съветник. Ще тръгнем с усмивка и разбиране. Отсреща се чудят какво става, появява се лукав поглед и се започва с викторината. Разговорът тръгва полека, като въпросите стават все по близо до вътрешното ти аз. Да отговоря ли - защо не! Да си директен и прям, обаче е наказание и ако нямаш смелост да ти бръкнат в душата с тояга и хубаво да те заболи - не отговаряй! Просто си мълчи. Не можеш да играеш театър? Ами върви сам! Питаш се"- кога ще ми дойде ред да питам и аз нещо", но веднага се отказваш -"нека той е добре". Бавно и полека ставаш безинтересен и двамата пред чаша с нещо си там се загубвате и от избледнели ставате прозрачни.
    И въпросите ми започват да напират сами.
Толкова ли е трудно да се усмихнеш?
Винаги ли се представяш с хитростите и интелекта си, така че да се похлупиш с буркан?
Доставя ли ти удоволствие да криеш себе си, а искаш безброй неща от душата на другия?
Глупаво ли е да сложиш на езика си мислите, които бълват точно в този момент, а ти се чудиш как да ги префасонираш?
Глупаво ли е да изразиш себе си?
Помниш ли в коя роля си и в кое действие?
         Отговори ........няма отговори! Така ни е добре - с маска, че да оцелеем!
         Последен въпрос - Кога сме себе си?