Обичам смелите и силните мъже
стихове Павлина Джарова
Обичам смелите и силните мъже. Обичам силата на непокорния им гняв
Онези, дето могат и да се разплачат.... и ревността, с която късат нишки стари.
Жената в мен да преобърнат на дете, Обичам смелостта им пак да бъдат смях,
което кротко търси да се сгуши в сдрача. когато мъката в очите им запари.
Обичам силното в подгънатите колене, Обичам есенната щедрост от любов
когато си признават, че обичат. умишлено прикрита с мълчаливост.
И смелостта да кажат думи две, Обичам в погледа им мъжки и суров
без патетично и навеки да се вричат. едно момче да ми намига закачливо.
Обичам смелостта им да рушат Обичам силата на нощния им страх
преградите в душата ми ранима. дали от мен са истински желани,
Дори, когато знаят, че грешат, но и без страх да ме събличат в грях
да стъпват по пътечката незрима. до болката на сплетените длани.
Тогава мирисът им е копривен и на дъжд.....
Изтръпващ погледът е от очите им и жари.
Дъждът от ласки, /вятър в буйна ръж/,
пои душата ми, а в тялото ми пари.
Обичам силата на сутрешната вяра,
че вечерта ми само с тях ще е гореща,
че тяхна съм, дори светът ми да изгаря,
че са живота ми и още нещо.........
Единствено тогава съм жена......
Единствено със силните и смелите.
Единствено тогава съм пръстта под стъпките им.....
Лавата по вените.
Обичам смелите и силните мъже -
без страх, че в тях съм жива като рана,
че съм променлива като бездънното море,
че силна съм........със силата за двама.........
Няма коментари:
Публикуване на коментар