петък, 17 февруари 2012 г.

Огънче........

    Тези редове са за този, който ме събуди и ме накара да съм жива. За този, когото обичам с цялата си душа и сърце. За един прекрасен чудесник  събрал в себе си вселената от доброта, нежност, разум, сила, спокойствие и стабилност. Благодаря ти, огънче, че те има! Благодаря за топлината на душата ти, за разбирането и безкрайното търпение!

                      


    Обичам смелите и силните мъже
                                   стихове Павлина Джарова
 
Обичам смелите и силните мъже.                         Обичам силата на непокорния им гняв    
Онези, дето могат и да се разплачат....                  и ревността, с която късат нишки стари.
Жената в мен да преобърнат на дете,                   Обичам смелостта им пак да бъдат смях,
което кротко търси да се сгуши в сдрача.              когато мъката в очите им запари.
Обичам силното в подгънатите колене,                Обичам есенната щедрост от любов
когато си признават, че обичат.                              умишлено прикрита с мълчаливост.
И смелостта да кажат думи две,                             Обичам в погледа им мъжки и суров
без патетично и навеки да се вричат.                    едно момче да ми намига закачливо.
Обичам смелостта им да рушат                              Обичам силата на нощния им страх
преградите в душата ми ранима.                            дали от мен са истински желани,
Дори, когато знаят, че грешат,                                 но и без страх да ме събличат в грях
да стъпват по пътечката незрима.                          до болката на сплетените длани.
                                                                                   Тогава мирисът им е копривен и на дъжд.....
                                                                                   Изтръпващ погледът е от очите им и жари.
                                                                                   Дъждът от ласки, /вятър в буйна ръж/,
                                                                                   пои душата ми, а в тялото ми пари.
                                           Обичам силата на сутрешната вяра,
                                            че вечерта ми само с тях ще е гореща,
                                            че тяхна съм, дори светът ми да изгаря,
                                            че са живота ми и  още нещо.........
                                            Единствено тогава съм жена......
                                            Единствено със силните и смелите.
                                            Единствено тогава съм пръстта под стъпките им.....
                                                                                                       Лавата по вените.
                                            Обичам смелите и силните мъже -
                                            без страх, че в тях съм жива като рана,
                                            че съм променлива като бездънното море,
                                            че силна съм........със силата за двама.........