Понякога се губя ...

          "Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща ... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш ..."
                                               Мечо Пух - А.Милн                  

   
          Понякога се губя, огънче, в  забързания ден с усещането, че си много близо. Очаквам нещо непредвидено и изненадващо, сякаш си решил да се покажеш наяве. Да оставиш някакъв знак за мен ... нещо приятно и  шокиращо, за да разбера, че не си забравил ... сякаш съм нечия принцеса ...

         И  всеки път си мисля, че следващото утро ще е друго ... по-ведро, с намерена усмивка, а вечерите топли от преживяното щастие. Не забравям думите, очите, ръцете. Не заспивам в страх от неизвестното и неизреченото, което ме държи в болезнено напрежение. Нека пак да съм жива, желана и гушната! Искам светлината на настроението ти. Искам пак да съм жена, а не изгубената в шарената бъркотия на света. Мога всичко, но защо ли? Да се съхраня ми казваш - и оптимизма и усмивката, и страстта, и нежността ... Но за кого?
         Какво ще се случи, ако чуя гласа ти? Целият свят сигурно ще засияе! Какво ще се случи, ако видя наяве прекрасните ти черти? Какво ще се случи, ако усетя истински топлината ти ... нека - после ще изчезна ... , но този миг жадувам с цялото си безумно романтично същество ...
   
         Може би на пръв поглед летя в облаците, не преценявам кое е истинско и прибързано и безразсъдно се отдавам на еуфорията и желанията си. Не, огънче! Здраво съм стъпила на земята и си разрешавам да мечтая за прекрасното, колкото и да е сложно ... Силна съм, за да не преча. Силна съм, за да го направя простичко. Силна съм, за да се справя. Силна съм, за да се обърна и никога повече да не се появя ... Събрал си всичко в себе си и само ти ме накара съвсем осъзнато да съществувам!

         Винаги съм знаела какво искам, помъдряла от случайностите!