" Ако много силно и настоятелно мечтаеш за някого, можеш да накараш и съдбата да отстъпи! "
Ръка за прошка ...
Дамян Дамянов
Подавам ти я. Ето на - прости!
Протягам ти я, за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная ...
Виновна съм.
За всичко в този свят
единият все нещо съгрешил е,
единият - все в нещо виноват. Вместо с любов,
И тази тук една съм аз ... с ирония ме плискаш.
Прости ми. И моята протегната ръка
Ти не прощаваш ... със празното пространство се здрависва.
Гордост. И тъга ... Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан била с теб и добра,
но тази длан била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес,
то утре как
ще хвърлиш мост
помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш
в цялата Вселена ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар