петък, 15 юни 2012 г.

Прости ми

                                                     / Rogach /


 Прости ми, че толкова много те искам.
 Прости ми за всеки мой ред.
 Сърцето ми бие и всичко потискам.
 Докога ли? Не мога да гледам напред...

Прости ми, че всичко приех за реалност
и в себе си огън запалих.
Не виждам, не чувам, не дишам. С досадност залях те,
                                                                        но с толкова жажда погалих.


                                    Прости ми, че стреснах те с моята обич.
                                    Навярно играл си с красивите думи,
                                    а твоята фея остана във обръч
                                    от луднали мисли и разни желания други.

                                                     Прости ми, разумна съм доста
                                                     и знам, че не ставам за много неща.
                                                     Ще бъда далеч и встрани от въпроса
                                                     " как всичко стана ...... кога?"

                                                     И  рядко блокирам от липса на думи,
                                                     напротив - измислих и още една,
                                                     която приляга само на тебе -
                                                     прошепвам я често сама.

                                  Прости ми, че с тебе живея
                                  без даже да знаеш това.
                                  Прости ми, допуснах  това да излея ...
                                  "Неразумно" -  казваш - "и на всяка цена".

                                  Прости ми, няма да се дам на всеки срещнат
                                  открил "чувствителната ми душа".
                                  Споделената любов е друго нещо.
                                  Ще те чакам кротко тук, така ...










Няма коментари:

Публикуване на коментар