/ Rogach /
Прости ми, че толкова много те искам.
Прости ми за всеки мой ред.
Сърцето ми бие и всичко потискам.
Докога ли? Не мога да гледам напред...
Прости ми, че всичко приех за реалност
и в себе си огън запалих.
Не виждам, не чувам, не дишам. С досадност залях те,
но с толкова жажда погалих.
Прости ми, че стреснах те с моята обич.
Навярно играл си с красивите думи,
а твоята фея остана във обръч
от луднали мисли и разни желания други.
Прости ми, разумна съм доста
и знам, че не ставам за много неща.
Ще бъда далеч и встрани от въпроса
" как всичко стана ...... кога?"
И рядко блокирам от липса на думи,
напротив - измислих и още една,
която приляга само на тебе -
прошепвам я често сама.
Прости ми, че с тебе живея
без даже да знаеш това.
Прости ми, допуснах това да излея ...
"Неразумно" - казваш - "и на всяка цена".
Прости ми, няма да се дам на всеки срещнат
открил "чувствителната ми душа".
Споделената любов е друго нещо.
Ще те чакам кротко тук, така ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар