"Георгиииии, Георги! Опропасти ти се живота! Седиш до идиот!"


     Има неща от кухнята, дето можеш да не видиш, можеш да не им обърнеш внимание, да си кажеш "после се заемам" , дори и изобщо отдавна да си решил, че не е твоето.

Е, да, ама горните думи са на учител. Учител на пети клас.

И аз съм там - при учителите - в кухнята на началното образование. Знам кое дете какво умее, знам за кого какво е обидно, знам кой какво може да постигне, кого какво мотивира, а всички малки знаят, че вярвам в тях. Знам и, че не може на всички родители да се харесам като учител. Нямам си табела "знаеш ли коя съм" - не я искам.
 Знам, обаче и какво искам. Искам да накарам всяка главица  да мисли, а не само да я наливам с факти. Искам хората да си обясняват това, което виждат, да имат съпричастност, да стъпват уверено с мнението си и да действат според виждането си, да имат търпение /ако може веднага и завинаги :) /към всяко живо същество, задължително да изберат подходящия начин за комуникация и най-важното - да бъдат себе си. Разбира се, че това е само част от важното - има и още.

Кога се учи това и кой на кого е учител?
Можем да смажем детето с мерак. Можем да не си вършим работата и то да не знае какво са работили два учебни часа - блок по български език и литература или в други часове. Можем да си затворим очите и умишлено да пренебрегнем справедливостта, пък който виновен-виновен - истината не е толкова важна. Нали все някак трябва да се реагира...

- Мамо, какво е келеш? - пита моят син.
- Кой използва думата?
- Госпожата ме нарече така.
Посъветвах го, когато е подходящо в междучасието преди следващия час, да попита спокойно и кротко този, който го е нарекъл така.
   Отговорът на "какво е келеш, госпожо" беше "махни се, хулиган такъв". Ами сега? Ние не знаем и хулиган какво е! Да, когато някой е вътре в картинката значи, че е част от проблема. Говорим си вкъщи за случките в училище, кой какво казал, къде са нашите грешки, понастъпвам го аз, защото съм пред деца от същата възраст приблизително. Давам пълен инструктаж и начин на изпълнение на "учителското" дете...

Да, АМА ти, уважаеми колега, си учител. Не си ли? Е поне заемаш такава длъжност. Ти си този, когото децата копират в отношенията си с връстниците. Професията те задължава да ангажираш вниманието на учениците пред теб, за да им ДАДЕШ. Пред теб не са двадесет и....  деца, а четиридесет-петдесет техни родители и роднини. Нищо, че не ги виждаш. Те знаят в края на всеки ден точно какво си направил и най-много какво не си, накъде си се обърнал, какво е поведението ти, накъде е отишъл десният ти косъм от прическата ... и каквото даже и през ум не ти минава.
Е, учителю-колега, съгласен ли си да присъстват действително и на живо родители в твоя учебен час? Дали тогава ще се чуят от устата ти думи като "келеш" и "хулиган"?

Искам да се сетиш, че уважението на децата се печели! Искам да разбереш, че нямаш доверието им - ти, който трябва да си източник на научаването и умението! Ти, който трябва да си разбиращ и истински постоянно, защото иначе не искат да бъдат около теб и не могат да обяснят защо! Искам да разбереш, че каквото си подал - това се връща и винаги ще е така!

- Ами, те децата вече ме наричат  "идиот". Няма да свикна, но някак не се изтрива, каквото и да направя. Да си мълча ли?

.