Ръчно плетен зимен шал

  Топъл, двоен  шал с ресни. Един цвят или комбинация от две, три и повече багри по избор. Дължина 170см - 190см, широчина 20см. Прежда 50% вълна - 50% акрил.  Цена 14.00 лв  
                                                                                                                             тел. +359876105585

Ръчно изработени, плетени цветя

     Настроение  за вашите ревер, чанта, лента за коса, шапка ...  Диаметър 6-8см. Комбинирана закопчалка с игла и щипка.  Богата цветова гама.                             Цена 2.80лв                                                  тел. +359876105585

  

Мое сърчице

                                                                                                                                                   / Rogach /
                                                                                             Думите са лесни, когато езикът е любов


       " Сърце мое, защо биеш така силно, когато го видиш? Не можеш ли да стоиш мирно, а се блъскаш така безпощадно в гърдите ми?

          Усещам, че ще пробиеш дупка, само и само да излезеш ... но уверявам те - той не ни вижда! Точно така. Не ни вижда! Затова не е нужно да се вълнуваш толкова много ... Исках да ти кажа също да не страдаш толкова силно, защото така страдам и аз!

         И знаеш ли? Вината е само твоя, че аз обичам точно него ... Твоя, защото между хилядите други ти избра  онзи, който не ни вижда ..."   

Прости ми

                                                     / Rogach /


 Прости ми, че толкова много те искам.
 Прости ми за всеки мой ред.
 Сърцето ми бие и всичко потискам.
 Докога ли? Не мога да гледам напред...

Прости ми, че всичко приех за реалност
и в себе си огън запалих.
Не виждам, не чувам, не дишам. С досадност залях те,
                                                                        но с толкова жажда погалих.


                                    Прости ми, че стреснах те с моята обич.
                                    Навярно играл си с красивите думи,
                                    а твоята фея остана във обръч
                                    от луднали мисли и разни желания други.

                                                     Прости ми, разумна съм доста
                                                     и знам, че не ставам за много неща.
                                                     Ще бъда далеч и встрани от въпроса
                                                     " как всичко стана ...... кога?"

                                                     И  рядко блокирам от липса на думи,
                                                     напротив - измислих и още една,
                                                     която приляга само на тебе -
                                                     прошепвам я често сама.

                                  Прости ми, че с тебе живея
                                  без даже да знаеш това.
                                  Прости ми, допуснах  това да излея ...
                                  "Неразумно" -  казваш - "и на всяка цена".

                                  Прости ми, няма да се дам на всеки срещнат
                                  открил "чувствителната ми душа".
                                  Споделената любов е друго нещо.
                                  Ще те чакам кротко тук, така ...

Ти знаеш защо ...

       " Ако много силно и настоятелно мечтаеш за някого, можеш да накараш и съдбата да отстъпи! "


       

                            Ръка за прошка ...
    
                                         Дамян Дамянов

 Подавам ти я. Ето на - прости!
 Протягам ти я, за да се покая
 за нещо, за което знаеш ти,
                                                                                         но за което аз, уви, не зная ...
                     
                         Виновна съм.
                          За всичко в този свят
                          единият все нещо съгрешил е,
                          единият - все в нещо виноват.                    Вместо с любов,
                          И тази тук една съм аз ...                            с ирония ме плискаш.
                          Прости ми.                                              И моята протегната ръка
                          Ти не прощаваш ...                                 със празното пространство се здрависва.
                          Гордост. И тъга ...                                   Добре тогаз. Ще си я прибера.
                                                                                           Ще си я взема, щом не ти е нужна.
                                                           Но тази длан била с теб и добра,
                                                           но тази длан била с теб и нечужда,
                                                           един път непоета ли умре,
                                                           несрещната един път ли остане
                                                           знай, няма вече никога да спре
                                                           и да понечи твоята да хване.
                                                           Отблъснеш ли я днес,
                                                           то утре как
                                                           ще хвърлиш мост
                                                           помежду теб и мене?
                                                           Не, не поемай моята ръка,
                                                           но да не стане някога така,
                                                           че да я търсиш
                                                           в цялата Вселена ...
                                                                
                                        

Може би...

                                                                                 
                                                                  В една сълза
                                                                                    
                                                                                            Ясен Ведрин / Сбъднати предчувствия/   
                                                                                                                                                           
                Не питай как възможно е това -
                тъгата от очите да извира.
                Изгубил светлина и синева
                светът дори в една сълза умира.

 Човек не е на дните господар.
Съдбата си не може да избира.
След сляпа стъпка или грешен зар
светът дори в една сълза умира.



            Не чакай буря, за да те смути,                                 
            и мълния небето да раздира.                              Утеха ще потърсим в брегове
            Мечта изгубил сред безброй мечти                    и изповеди в струните на лира.
            светът дори в една сълза умира.                         Но ако няма кой да ни зове
                                                                                            светът дори в една сълза умира.
            Тъй плахи сме от своите следи -
            прашинки в самотата на Всемира.                     Отворим ли врати към вечността,
            Без лъч от пътеводните звезди                           която от душите ни прозира,
            светът дори в една сълза умира.                         причина е едничка любовта
                                                                                            в една сълза светът да не умира.

Понякога се губя ...

          "Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща ... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш ..."
                                               Мечо Пух - А.Милн                  

   
          Понякога се губя, огънче, в  забързания ден с усещането, че си много близо. Очаквам нещо непредвидено и изненадващо, сякаш си решил да се покажеш наяве. Да оставиш някакъв знак за мен ... нещо приятно и  шокиращо, за да разбера, че не си забравил ... сякаш съм нечия принцеса ...

         И  всеки път си мисля, че следващото утро ще е друго ... по-ведро, с намерена усмивка, а вечерите топли от преживяното щастие. Не забравям думите, очите, ръцете. Не заспивам в страх от неизвестното и неизреченото, което ме държи в болезнено напрежение. Нека пак да съм жива, желана и гушната! Искам светлината на настроението ти. Искам пак да съм жена, а не изгубената в шарената бъркотия на света. Мога всичко, но защо ли? Да се съхраня ми казваш - и оптимизма и усмивката, и страстта, и нежността ... Но за кого?
         Какво ще се случи, ако чуя гласа ти? Целият свят сигурно ще засияе! Какво ще се случи, ако видя наяве прекрасните ти черти? Какво ще се случи, ако усетя истински топлината ти ... нека - после ще изчезна ... , но този миг жадувам с цялото си безумно романтично същество ...
   
         Може би на пръв поглед летя в облаците, не преценявам кое е истинско и прибързано и безразсъдно се отдавам на еуфорията и желанията си. Не, огънче! Здраво съм стъпила на земята и си разрешавам да мечтая за прекрасното, колкото и да е сложно ... Силна съм, за да не преча. Силна съм, за да го направя простичко. Силна съм, за да се справя. Силна съм, за да се обърна и никога повече да не се появя ... Събрал си всичко в себе си и само ти ме накара съвсем осъзнато да съществувам!

         Винаги съм знаела какво искам, помъдряла от случайностите!