...........страхотно парче за петък 13-ти :)

http://www.youtube.com/watch?v=lrXIQQ8PeRs&feature=related

За себе си

   Съвсем скоро се престраших да създам  този блог. Събрах доста мисли, вълнения  и впечатления от контакти с хората. Професията ми е такава, че ден след ден се сблъсквам с различни характери и поведение. Нормално е не всичко да  ми допада, но си мисля, че човеците съвсем са занемарили истинските си  вълнения и са се затворили напълно. Изкуствени изрази, пак такова поведение и тази мисъл "дали ще се харесам на другите" постоянно им е в главата. В същото време са се вкопчили в успеха на всяка цена. Знам - криза, недостиг на какво ли не, новините вечер са доста притеснителни, а не смогваме повече и повече. Това май не пречи, обаче да се усмихнем на този отсреща. Повечето хора избират обект за своето недоволство, а не да дарят някого с приятни емоции. И то се връща. -  верижката продължава.
     За 45 години не се научих да се скривам и да използвам  лукавост и  лицемерие. Оказва се, че това е доста наказуемо. Странно реагират тези, с които контактувам и това, че съм директна и пряма ги плаши - заемат отбранителна позиция. Винаги внимавам как да кажа това, което мисля според ситуацията, но не спестявам нищо. Единстена и различна ли съм? Започвам и аз да се затварям в себе си и се превръщам в едно намръщено човече, което иска да даде малко радост и  да изрази своята лъчезарност, но няма никаква възможност. Все се намира някой, който да бръкне в душата ми с дърво и хубаво да се размахва с радост, че боли.
    Не искам да се откажа от себе си. Не искам да се сбръчкам от мръщене и затваряне. Няма да спра да  разбирам другите. Няма ли някой, който е в същото положение?.........

Дърворезбата на моят баща

  Всичко, което бихте сложили със стил у дома е дело на ръцете на моят баща. Пана, иконостаси декорации и тези малки къщички от борова кора и шишарки. Той изработва още и рамки за гоблени и картини, кутии за бижута и декоративни чинии. Гордея се с него - на 76 години той направи изложба от изделия с дърворезба и взе майсторско свидетелство от "Задругата на майсторите" в България.

Един Домашен House микс mp3 от 12.2011  http://88.203.166.4/index.html (adress на автора)

Точни думи

  Преди време с  двама  от синовете  ми отидохме на разходка по поляните и стигнахме до реката. Те бяха достатъчно малки, за да бърборят непрекъснато и да задават въпроси. Стъпихме на един мост и те промушиха нослета през парапета от двете му страни и се вторачиха във водата.
- Мамо, защо тази вода тича? - попита единият.
Докато отговоря, другият каза:
- Не виждаш ли, защото тази я гони!

   Нека се вслушаме в децата. Спонтанността им е чиста, лишена от злоба и отговорът е простичък и точен. Въпросът също. Философията, която крият е дълбока. И съвсем по детски - винаги печелят с миловидна настоятелност и постоянство в желанието, докато го постигнат.

  Ако вашите деца или вие самите като малки имате такива запомнящи се разговори - споделете.

Коледно....."Мое Величество АЗ"

 "- Аз много те обичам! - прошепна тя зачервена и трепереща.
  - Да! Аз също се обичам! - възкликна ентусиазирано той."

   АЗ мое Величество се чудя какво да избърборя на хората и през това време да пожелавам нещо на себе си. Преди всичко за мен? Да. Искам най-после да се намеря. Искам да сразя с обич и усмивка всичко неприятно, нагло, долно и подло наоколо. Силите са в мен - забравила съм. Изхвърлила съм някъде топлата усмивка, лъчезарността на очите си, топлината на ръцете  и нежността на душата си. Ще ги намеря, за да се харесам отново. И като ги прибавя към малката искрица човечност, която пазя с нокти и зъби, ще лумне пожар. О, искам това за себе си! Искам.......
    Искам само светлината на тази Коледа, за да ги намеря!

    На всички пожелавам Весела Коледа с много топлина,  усмивки и късмет!

   










        

Глупавото

   Не съм си и мислила, че е лесно да откриваш душата си на някого. Всички сме предпазливи и то доста. Кой е този срещу мен? Аз какъв съм и дали да не му врътна някой номер, та нищо да не разбере за мен? Ами какво правим тук,  особено аз?  Е, поне да се запознаем пък ще видим. Ще мисля бързо и ще играя без правила. И готовооо....
   Да. Всичко си правим сами.
   Недоволството е лош съветник. Ще тръгнем с усмивка и разбиране. Отсреща се чудят какво става, появява се лукав поглед и се започва с викторината. Разговорът тръгва полека, като въпросите стават все по близо до вътрешното ти аз. Да отговоря ли - защо не! Да си директен и прям, обаче е наказание и ако нямаш смелост да ти бръкнат в душата с тояга и хубаво да те заболи - не отговаряй! Просто си мълчи. Не можеш да играеш театър? Ами върви сам! Питаш се"- кога ще ми дойде ред да питам и аз нещо", но веднага се отказваш -"нека той е добре". Бавно и полека ставаш безинтересен и двамата пред чаша с нещо си там се загубвате и от избледнели ставате прозрачни.
    И въпросите ми започват да напират сами.
Толкова ли е трудно да се усмихнеш?
Винаги ли се представяш с хитростите и интелекта си, така че да се похлупиш с буркан?
Доставя ли ти удоволствие да криеш себе си, а искаш безброй неща от душата на другия?
Глупаво ли е да сложиш на езика си мислите, които бълват точно в този момент, а ти се чудиш как да ги префасонираш?
Глупаво ли е да изразиш себе си?
Помниш ли в коя роля си и в кое действие?
         Отговори ........няма отговори! Така ни е добре - с маска, че да оцелеем!
         Последен въпрос - Кога сме себе си?