сряда, 23 май 2012 г.

Може би...

                                                                                 
                                                                  В една сълза
                                                                                    
                                                                                            Ясен Ведрин / Сбъднати предчувствия/   
                                                                                                                                                           
                Не питай как възможно е това -
                тъгата от очите да извира.
                Изгубил светлина и синева
                светът дори в една сълза умира.

 Човек не е на дните господар.
Съдбата си не може да избира.
След сляпа стъпка или грешен зар
светът дори в една сълза умира.



            Не чакай буря, за да те смути,                                 
            и мълния небето да раздира.                              Утеха ще потърсим в брегове
            Мечта изгубил сред безброй мечти                    и изповеди в струните на лира.
            светът дори в една сълза умира.                         Но ако няма кой да ни зове
                                                                                            светът дори в една сълза умира.
            Тъй плахи сме от своите следи -
            прашинки в самотата на Всемира.                     Отворим ли врати към вечността,
            Без лъч от пътеводните звезди                           която от душите ни прозира,
            светът дори в една сълза умира.                         причина е едничка любовта
                                                                                            в една сълза светът да не умира.

неделя, 6 май 2012 г.

Понякога се губя ...

          "Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща ... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш ..."
                                               Мечо Пух - А.Милн                  

   
          Понякога се губя, огънче, в  забързания ден с усещането, че си много близо. Очаквам нещо непредвидено и изненадващо, сякаш си решил да се покажеш наяве. Да оставиш някакъв знак за мен ... нещо приятно и  шокиращо, за да разбера, че не си забравил ... сякаш съм нечия принцеса ...

         И  всеки път си мисля, че следващото утро ще е друго ... по-ведро, с намерена усмивка, а вечерите топли от преживяното щастие. Не забравям думите, очите, ръцете. Не заспивам в страх от неизвестното и неизреченото, което ме държи в болезнено напрежение. Нека пак да съм жива, желана и гушната! Искам светлината на настроението ти. Искам пак да съм жена, а не изгубената в шарената бъркотия на света. Мога всичко, но защо ли? Да се съхраня ми казваш - и оптимизма и усмивката, и страстта, и нежността ... Но за кого?
         Какво ще се случи, ако чуя гласа ти? Целият свят сигурно ще засияе! Какво ще се случи, ако видя наяве прекрасните ти черти? Какво ще се случи, ако усетя истински топлината ти ... нека - после ще изчезна ... , но този миг жадувам с цялото си безумно романтично същество ...
   
         Може би на пръв поглед летя в облаците, не преценявам кое е истинско и прибързано и безразсъдно се отдавам на еуфорията и желанията си. Не, огънче! Здраво съм стъпила на земята и си разрешавам да мечтая за прекрасното, колкото и да е сложно ... Силна съм, за да не преча. Силна съм, за да го направя простичко. Силна съм, за да се справя. Силна съм, за да се обърна и никога повече да не се появя ... Събрал си всичко в себе си и само ти ме накара съвсем осъзнато да съществувам!

         Винаги съм знаела какво искам, помъдряла от случайностите!

петък, 13 април 2012 г.

Весели празници !


      
    Можем да намерим яснота и простота дори насред този сложен свят, когато открием, че това, което сърцето ни придава на живота, е най-важното.
                               
                                                         Джек Корнфиилд


събота, 7 април 2012 г.

Мили дами, с две от козметичните рецепти на Клеопатра ще повдигнете самочувствието си :)

 
 Рецептите намерих в книга за Клеопатра. /изд.1903г/
 Изпробвала съм ги лично - ефектът е поразяващ :)

    Приготвянето е изключително елементарно в домашни условия :

 Сметанов ексфолиант за тяло
      Необходими продукти:
  - малка кутия течна сметана за готвене - 250г
  - готварска йодирана сол - 250г
       Бавно и постепенно изсипете сметаната в солта като разбърквате енергично, докато се получи гъста, неравна и сипкава каша.
       Преди душ /или вана/ натрийте  всяка част от тялото, ръцете и краката си с леки масажни движения. Избягвайте лицето. Йодираната сол ексфолира  докато нанасяте, а при изплакване с топла вода дезинфекцира, особено след епилация. Облейте се обилно с топла вода. Сметаната прониква дълбоко в почистената кожа и я прави изключително нежна и мека. След тази процедура може да продължите тоалета си както го правите обичайно.
       Приготвената смес не се съхранява специално. Солта е естественият й консервант.
                                                                   
                                                Подхранваща околоочна маска за суха кожа
     
       Сложете четири пет цветчета жълт кантарион /може и сух/ в 50ml зехтин. След като престоят една седмица ги извадете. Нанесете зехтина с памучен тампон около очите и всички зони на лицето, където усещате сухота и опъване. След един час попийте маската с мека, суха салфетка и леки масажни движения. Изплакнете с топла вода и може да нанесете ежедневния си крем. Зехтинът спомага за изглаждането на фините бръчици около очите. Усеща се лекота и комфорт на цялото лице.
       Нанасяйте през два - три дена зимата и всяка седмица през лятото.


            



                               
 

вторник, 27 март 2012 г.

Мистично

                                                          
             Вярвам безразсъдно и безрезервно в любовта,
                             която ме  прави щастлива!

    Вървях замислена и уморена след работен ден. Топло време, хора зяпащи по витрините привечер, целуващи се двойки и трамвай, който с нетърпение звънеше на някого, за да мине....
    Срещу мен идваше жена, облечена обикновено, с отпечатък на тежки грижи в очите. Опитах да се разминем....тя ми говореше нещо. Нямах желание да и обърна внимание. Тя ме хвана за ръка и каза " Не искам нищо! Търся те от месец! Защо си спряла да говориш с него? Запомни 14 април и внимавай за тази дата!" Понечих да тръгна, а тя завря в дланта ми къс стара смачкана хартия с написани цифри - "Това ще ти трябва!" - и отмина......

    Винаги съм била встрани от окултни, гадаещи бъдещето разни неща. Всеки сам си подрежда живота и се справя по свой си начин. Странното беше, че тя изрече име, от което аз потръпнах приятно и ме накара да се усмихна. Няма откъде да знае, че съм спряла да говоря с този човек....На хартията са написани десет цифри, които няма как да разбера какво означават.
    Сигурно следващите дни ще покажат какво да направя и какво ще се случи точно на тази дата.
    Усещам само, че предстоят цветни изненади и омайващи емоции..........

събота, 24 март 2012 г.

Пожелай си нещо! Аз съм твоята падаща звезда.

                                                                            "Изумително е как един човек може да върне 
 усмивката ти, която стотина са развалили  ..
    с усещането, че си три метра над небето !"

 Това съм аз. Ще спра пред теб в далечината, за да имаш време. Усмихнат си и весел, угрижен, тъжен или ядосан - все едно.....Виждам те. Само тебе виждам.
 Кажи ми пак " ти си толкова импулсивна, толкова енергична и толкова различна"!
 Кажи ми пак "като въздуха те искам"!
 Кажи ми пак " ти си моята лудост"! Кажи го тихо - искам да чуя гласа ти. Искам да усетя топлината и дъха ти.

Пожелай си нещо, дори това да е целият свят! Каквото и да е....просто си го пожелай!

сряда, 21 март 2012 г.

За две думи само....

              Истинският мъж не е този, който се опитва да вкара жената в леглото  си. Истиниският мъж се опитва да я вкара в живота си.


      Колко може да се разбере от две думи само? Хората четат между редовете. А някои усещат и нагласа и настроение в малкото написано. Един поздрав, едно пожелание, усмивка от скоби с две точици..........и това е всичко. Това е целият свят, пълен с доброта, чистосърдечност, искренност и дълбоко скрити послания за нещата, които наистина имат значение. Благодаря!
      Извини ме, огънче, но ти поддържаш пожара ми само с една запетайка и аз не мога да се спра! Много пъти казах "не знам  защо". Нямам отговор на толкова много въпроси....... Не мога да обясня и това, което ме питаш. Мълчах дълго време, Твое Величество, но вече не искам. Ще се опитам отсега нататък да  разказвам  с подробности как се чувствам  заради очите ти, заради ръцете ти, заради усмивката ти, от думите ти.......заради теб! Разстояние ли? Да, хиляди километри и часова разлика колкото едно чудесно мързеливо наспиване. Те нямат никакво значение и не убиват нищо в мен.  Нали знаеш - зарядното ми е в тебе :)  и трябваше веднага да си кажа като ми свърши батерията.
       Щастлива съм, че си се усмихнал заради мен!

       P.S  
       Не очаквам и не искам нищо. Просто те обожавам! Целувам те!