вторник, 18 юни 2013 г.
вторник, 12 февруари 2013 г.
Ръчно плетени цветя модел "Орхидея"
петък, 11 януари 2013 г.
Ръчно плетен зимен шал
Ръчно изработени, плетени цветя
сряда, 29 август 2012 г.
Мое сърчице
/ Rogach /
Думите са лесни, когато езикът е любов

" Сърце мое, защо биеш така силно, когато го видиш? Не можеш ли да стоиш мирно, а се блъскаш така безпощадно в гърдите ми?
Усещам, че ще пробиеш дупка, само и само да излезеш ... но уверявам те - той не ни вижда! Точно така. Не ни вижда! Затова не е нужно да се вълнуваш толкова много ... Исках да ти кажа също да не страдаш толкова силно, защото така страдам и аз!
И знаеш ли? Вината е само твоя, че аз обичам точно него ... Твоя, защото между хилядите други ти избра онзи, който не ни вижда ..."
Думите са лесни, когато езикът е любов

" Сърце мое, защо биеш така силно, когато го видиш? Не можеш ли да стоиш мирно, а се блъскаш така безпощадно в гърдите ми?
Усещам, че ще пробиеш дупка, само и само да излезеш ... но уверявам те - той не ни вижда! Точно така. Не ни вижда! Затова не е нужно да се вълнуваш толкова много ... Исках да ти кажа също да не страдаш толкова силно, защото така страдам и аз!
И знаеш ли? Вината е само твоя, че аз обичам точно него ... Твоя, защото между хилядите други ти избра онзи, който не ни вижда ..."
петък, 15 юни 2012 г.
Прости ми
/ Rogach /
Прости ми, че толкова много те искам.
Прости ми за всеки мой ред.
Сърцето ми бие и всичко потискам.
Докога ли? Не мога да гледам напред...
Прости ми, че всичко приех за реалност
и в себе си огън запалих.
Не виждам, не чувам, не дишам. С досадност залях те,
но с толкова жажда погалих.
Прости ми, че стреснах те с моята обич.
Навярно играл си с красивите думи,
а твоята фея остана във обръч
от луднали мисли и разни желания други.
Прости ми, разумна съм доста
и знам, че не ставам за много неща.
Ще бъда далеч и встрани от въпроса
" как всичко стана ...... кога?"
И рядко блокирам от липса на думи,
напротив - измислих и още една,
която приляга само на тебе -
прошепвам я често сама.
Прости ми, че с тебе живея
без даже да знаеш това.
Прости ми, допуснах това да излея ...
"Неразумно" - казваш - "и на всяка цена".
Прости ми, няма да се дам на всеки срещнат
открил "чувствителната ми душа".
Споделената любов е друго нещо.
Ще те чакам кротко тук, така ...
Прости ми, че толкова много те искам.
Прости ми за всеки мой ред.
Сърцето ми бие и всичко потискам.
Докога ли? Не мога да гледам напред...
Прости ми, че всичко приех за реалност
и в себе си огън запалих.
Не виждам, не чувам, не дишам. С досадност залях те,
но с толкова жажда погалих.
Прости ми, че стреснах те с моята обич.
Навярно играл си с красивите думи,
а твоята фея остана във обръч
от луднали мисли и разни желания други.
Прости ми, разумна съм доста
и знам, че не ставам за много неща.
Ще бъда далеч и встрани от въпроса
" как всичко стана ...... кога?"
И рядко блокирам от липса на думи,
напротив - измислих и още една,
която приляга само на тебе -
прошепвам я често сама.
Прости ми, че с тебе живея
без даже да знаеш това.
Прости ми, допуснах това да излея ...
"Неразумно" - казваш - "и на всяка цена".
Прости ми, няма да се дам на всеки срещнат
открил "чувствителната ми душа".
Споделената любов е друго нещо.
Ще те чакам кротко тук, така ...
четвъртък, 14 юни 2012 г.
Ти знаеш защо ...
" Ако много силно и настоятелно мечтаеш за някого, можеш да накараш и съдбата да отстъпи! "
Ръка за прошка ...
Дамян Дамянов
Подавам ти я. Ето на - прости!
Протягам ти я, за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная ...
Виновна съм.
За всичко в този свят
единият все нещо съгрешил е,
единият - все в нещо виноват. Вместо с любов,
И тази тук една съм аз ... с ирония ме плискаш.
Прости ми. И моята протегната ръка
Ти не прощаваш ... със празното пространство се здрависва.
Гордост. И тъга ... Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан била с теб и добра,
но тази длан била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес,
то утре как
ще хвърлиш мост
помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш
в цялата Вселена ...
Ръка за прошка ...
Дамян Дамянов
Подавам ти я. Ето на - прости!
Протягам ти я, за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная ...
Виновна съм.
За всичко в този свят
единият все нещо съгрешил е,
единият - все в нещо виноват. Вместо с любов,
И тази тук една съм аз ... с ирония ме плискаш.
Прости ми. И моята протегната ръка
Ти не прощаваш ... със празното пространство се здрависва.
Гордост. И тъга ... Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан била с теб и добра,
но тази длан била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес,
то утре как
ще хвърлиш мост
помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш
в цялата Вселена ...
Абонамент за:
Публикации (Atom)



































