сряда, 6 юни 2018 г.

"Георгиииии, Георги! Опропасти ти се живота! Седиш до идиот!"


     Има неща от кухнята, дето можеш да не видиш, можеш да не им обърнеш внимание, да си кажеш "после се заемам" , дори и изобщо отдавна да си решил, че не е твоето.

Е, да, ама горните думи са на учител. Учител на пети клас.

И аз съм там - при учителите - в кухнята на началното образование. Знам кое дете какво умее, знам за кого какво е обидно, знам кой какво може да постигне, кого какво мотивира, а всички малки знаят, че вярвам в тях. Знам и, че не може на всички родители да се харесам като учител. Нямам си табела "знаеш ли коя съм" - не я искам.
 Знам, обаче и какво искам. Искам да накарам всяка главица  да мисли, а не само да я наливам с факти. Искам хората да си обясняват това, което виждат, да имат съпричастност, да стъпват уверено с мнението си и да действат според виждането си, да имат търпение /ако може веднага и завинаги :) /към всяко живо същество, задължително да изберат подходящия начин за комуникация и най-важното - да бъдат себе си. Разбира се, че това е само част от важното - има и още.

Кога се учи това и кой на кого е учител?
Можем да смажем детето с мерак. Можем да не си вършим работата и то да не знае какво са работили два учебни часа - блок по български език и литература или в други часове. Можем да си затворим очите и умишлено да пренебрегнем справедливостта, пък който виновен-виновен - истината не е толкова важна. Нали все някак трябва да се реагира...

- Мамо, какво е келеш? - пита моят син.
- Кой използва думата?
- Госпожата ме нарече така.
Посъветвах го, когато е подходящо в междучасието преди следващия час, да попита спокойно и кротко този, който го е нарекъл така.
   Отговорът на "какво е келеш, госпожо" беше "махни се, хулиган такъв". Ами сега? Ние не знаем и хулиган какво е! Да, когато някой е вътре в картинката значи, че е част от проблема. Говорим си вкъщи за случките в училище, кой какво казал, къде са нашите грешки, понастъпвам го аз, защото съм пред деца от същата възраст приблизително. Давам пълен инструктаж и начин на изпълнение на "учителското" дете...

Да, АМА ти, уважаеми колега, си учител. Не си ли? Е поне заемаш такава длъжност. Ти си този, когото децата копират в отношенията си с връстниците. Професията те задължава да ангажираш вниманието на учениците пред теб, за да им ДАДЕШ. Пред теб не са двадесет и....  деца, а четиридесет-петдесет техни родители и роднини. Нищо, че не ги виждаш. Те знаят в края на всеки ден точно какво си направил и най-много какво не си, накъде си се обърнал, какво е поведението ти, накъде е отишъл десният ти косъм от прическата ... и каквото даже и през ум не ти минава.
Е, учителю-колега, съгласен ли си да присъстват действително и на живо родители в твоя учебен час? Дали тогава ще се чуят от устата ти думи като "келеш" и "хулиган"?

Искам да се сетиш, че уважението на децата се печели! Искам да разбереш, че нямаш доверието им - ти, който трябва да си източник на научаването и умението! Ти, който трябва да си разбиращ и истински постоянно, защото иначе не искат да бъдат около теб и не могат да обяснят защо! Искам да разбереш, че каквото си подал - това се връща и винаги ще е така!

- Ами, те децата вече ме наричат  "идиот". Няма да свикна, но някак не се изтрива, каквото и да направя. Да си мълча ли?

.                                                                               





           

сряда, 7 януари 2015 г.

Бижута ... Душа, ръце, идея 2