сряда, 28 декември 2011 г.

Дърворезбата на моят баща
















  Всичко, което бихте сложили със стил у дома е дело на ръцете на моят баща. Пана, иконостаси декорации и тези малки къщички от борова кора и шишарки. Той изработва още и рамки за гоблени и картини, кутии за бижута и декоративни чинии. Гордея се с него - на 76 години той направи изложба от изделия с дърворезба и взе майсторско свидетелство от "Задругата на майсторите" в България.

събота, 24 декември 2011 г.

Един Домашен House микс mp3 от 12.2011  http://88.203.166.4/index.html (adress на автора)

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Точни думи

  Преди време с  двама  от синовете  ми отидохме на разходка по поляните и стигнахме до реката. Те бяха достатъчно малки, за да бърборят непрекъснато и да задават въпроси. Стъпихме на един мост и те промушиха нослета през парапета от двете му страни и се вторачиха във водата.
- Мамо, защо тази вода тича? - попита единият.
Докато отговоря, другият каза:
- Не виждаш ли, защото тази я гони!
   Нека се вслушаме в децата. Спонтанността им е чиста, лишена от злоба и отговорът е простичък и точен. Въпросът също. Философията, която крият е дълбока. И съвсем по детски - винаги печелят с миловидна настоятелност и постоянство в желанието, докато го постигнат.

  Ако вашите деца или вие самите като малки имате такива запомнящи се разговори - споделете.


сряда, 21 декември 2011 г.

Коледно....."Мое Величество АЗ"

 "- Аз много те обичам! - прошепна тя зачервена и трепереща.
  - Да! Аз също се обичам! - възкликна ентусиазирано той."

   АЗ мое Величество се чудя какво да избърборя на хората и през това време да пожелавам нещо на себе си. Преди всичко за мен? Да. Искам най-после да се намеря. Искам да сразя с обич и усмивка всичко неприятно, нагло, долно и подло наоколо. Силите са в мен - забравила съм. Изхвърлила съм някъде топлата усмивка, лъчезарността на очите си, топлината на ръцете  и нежността на душата си. Ще ги намеря, за да се харесам отново. И като ги прибавя към малката искрица човечност, която пазя с нокти и зъби, ще лумне пожар. О, искам това за себе си! Искам.......
    Искам само светлината на тази Коледа, за да ги намеря!

    На всички пожелавам Весела Коледа с много топлина,  усмивки и късмет!


   










        



Глупавото

   Не съм си и мислила, че е лесно да откриваш душата си на някого. Всички сме предпазливи и то доста. Кой е този срещу мен? Аз какъв съм и дали да не му врътна някой номер, та нищо да не разбере за мен? Ами какво правим тук,  особено аз?  Е, поне да се запознаем пък ще видим. Ще мисля бързо и ще играя без правила. И готовооо....
   Да. Всичко си правим сами.
   Недоволството е лош съветник. Ще тръгнем с усмивка и разбиране. Отсреща се чудят какво става, появява се лукав поглед и се започва с викторината. Разговорът тръгва полека, като въпросите стават все по близо до вътрешното ти аз. Да отговоря ли - защо не! Да си директен и прям, обаче е наказание и ако нямаш смелост да ти бръкнат в душата с тояга и хубаво да те заболи - не отговаряй! Просто си мълчи. Не можеш да играеш театър? Ами върви сам! Питаш се"- кога ще ми дойде ред да питам и аз нещо", но веднага се отказваш -"нека той е добре". Бавно и полека ставаш безинтересен и двамата пред чаша с нещо си там се загубвате и от избледнели ставате прозрачни.
    И въпросите ми започват да напират сами.
Толкова ли е трудно да се усмихнеш?
Винаги ли се представяш с хитростите и интелекта си, така че да се похлупиш с буркан?
Доставя ли ти удоволствие да криеш себе си, а искаш безброй неща от душата на другия?
Глупаво ли е да сложиш на езика си мислите, които бълват точно в този момент, а ти се чудиш как да ги префасонираш?
Глупаво ли е да изразиш себе си?
Помниш ли в коя роля си и в кое действие?
         Отговори ........няма отговори! Така ни е добре - с маска, че да оцелеем!
         Последен въпрос - Кога сме себе си?



За сърцето и неговият дом.....

 Случвало ви се е, знам, да видите хора, които си вървят по улицата, забързани към задачите си, устремени към поредния ангажимент с друг човек - партньор в службата, приятел или някой от семейството........и така както си вървят - така отдавна са умрели. Реката на ежедневието ги е повлякла и бутат ден за ден  едно и също, сиво и монотонно. Често някои от тях излизат встрани от течението, затлачени в някой тъмен завой и притиснати от няколко камъка бавно гаснат без развитие, без мисъл, без живец. Какво ли ще се случи, ако нещо ги извади оттам? Със сигурност ще се чудят какво става и задъхани от движението ще се питат истина ли е или не. Това няма да бъде водовъртеж. Не. Ще бъде нещо обикновено,.......но движение. Те ще се опитат да се съпротивляват  уморени от бързината, но благодарение на нея ще открият невиждани места, различни топлини и нежности, светлини и човечност, от които обаче ще се изплашат. Ще мислят, че са се загубили, а всъщност трудно и постепенно ще наместят сърцето си в дом. Повечето ще разчитат на някой друг, а докато времето минава,  ще останат да се въртят без тежест по течението сигурно за постоянно............
  Случвало ви се е, знам, да видите хора, които си вървят по улицата................забравили  да бъдат истински - със сърце!