...........страхотно парче за петък 13-ти :)
http://www.youtube.com/watch?v=lrXIQQ8PeRs&feature=related
петък, 13 януари 2012 г.
сряда, 4 януари 2012 г.
За себе си
Съвсем скоро се престраших да създам този блог. Събрах доста мисли, вълнения и впечатления от контакти с хората. Професията ми е такава, че ден след ден се сблъсквам с различни характери и поведение. Нормално е не всичко да ми допада, но си мисля, че човеците съвсем са занемарили истинските си вълнения и са се затворили напълно. Изкуствени изрази, пак такова поведение и тази мисъл "дали ще се харесам на другите" постоянно им е в главата. В същото време са се вкопчили в успеха на всяка цена. Знам - криза, недостиг на какво ли не, новините вечер са доста притеснителни, а не смогваме повече и повече. Това май не пречи, обаче да се усмихнем на този отсреща. Повечето хора избират обект за своето недоволство, а не да дарят някого с приятни емоции. И то се връща. - верижката продължава.
За 45 години не се научих да се скривам и да използвам лукавост и лицемерие. Оказва се, че това е доста наказуемо. Странно реагират тези, с които контактувам и това, че съм директна и пряма ги плаши - заемат отбранителна позиция. Винаги внимавам как да кажа това, което мисля според ситуацията, но не спестявам нищо. Единстена и различна ли съм? Започвам и аз да се затварям в себе си и се превръщам в едно намръщено човече, което иска да даде малко радост и да изрази своята лъчезарност, но няма никаква възможност. Все се намира някой, който да бръкне в душата ми с дърво и хубаво да се размахва с радост, че боли.
Не искам да се откажа от себе си. Не искам да се сбръчкам от мръщене и затваряне. Няма да спра да разбирам другите. Няма ли някой, който е в същото положение?.........
За 45 години не се научих да се скривам и да използвам лукавост и лицемерие. Оказва се, че това е доста наказуемо. Странно реагират тези, с които контактувам и това, че съм директна и пряма ги плаши - заемат отбранителна позиция. Винаги внимавам как да кажа това, което мисля според ситуацията, но не спестявам нищо. Единстена и различна ли съм? Започвам и аз да се затварям в себе си и се превръщам в едно намръщено човече, което иска да даде малко радост и да изрази своята лъчезарност, но няма никаква възможност. Все се намира някой, който да бръкне в душата ми с дърво и хубаво да се размахва с радост, че боли.
Не искам да се откажа от себе си. Не искам да се сбръчкам от мръщене и затваряне. Няма да спра да разбирам другите. Няма ли някой, който е в същото положение?.........
Абонамент за:
Публикации (Atom)