сряда, 22 февруари 2012 г.

"Недостатъкът" на всяка жена :)

  Тази притча намерих в пространството с разнообразни варианти. Нека да я четем по-често.

 Когато създаваше жената, Бог вече работеше  шести ден и то извънредно. Появи се ангел и Го попита:
    - Защо й отделяш толкова време?
А Господ отвърна:
    - Виждал си техническите й характеристики? Трябва да може напълно да се пере, но да не е от пластмаса, да има повече от двеста подвижни части, като всички да са заменяеми, да може да функционира при каквато и да е диета или остатъци, да има скут, който да приюти четири деца едновременно, целувката й да може да лекува от ожулено коляно до разбито сърце и всичко това да го прави само с две ръце?
Ангелът се учуди на изискванията:
    - Само с две ръце.......Невъзможно! И това е само стандартният модел? Прекалено много работа е за един ден....Почакай до утре и тогава я завърши.
    - Няма да спра - не се съгласи Бог - Толкова съм близо до завършека на това творение, което е любимо на сърцето ми. Вече може да се лекува сама, когато е болна и да работи по 18 часа на ден.
Ангелът се приближи още и пипна жената.
    - Направил си я много мека, Господи!
    - Мека е - каза Бог - но съм я направил и силна. Нямаш представа какво може да издържи или да постигне.
    - Ще е способна ли да мисли? - попита Ангелът.
Бог отвърна:
    - Не само ще е способна да мисли, но и да разсъждава и преговаря.
Тогава Ангелът забеляза нещо и протягайки ръка докосна бузата на жената.....
    - Господи, изглежда този модел има някакъв теч. Казах Ти, че се опитваш да вложиш прекалено много неща в нея.
    - Не е теч...., а сълза - поправи го Господ.
    - За какво е тази сълза? - попита Ангелът.
А Бог му отговори:
    - Сълзите са нейният начин да изрази своето щастие, мъка, разочарование, любов, самота, страдание и гордост.
Това силно впечатли Ангела:
   - Ти си гений, Господи, помислил си за всичко! Жената наистина е чудо!
   - И тя е! Жените имат сили, които удивляват мъжете. Издържат на трудности, понасят големи товари, но изпитват радост, любов и щастие. Усмихват се, когато им се докрещи. Пеят, когато им се доплаче. Плачат, когато са щастливи и се смеят, когато са нервни. Борят се за това, в което вярват. Изправят се срещу несправедливостта. Не приемат "не" за отговор, когато вярват, че има по-добро решение. Търпят лишения, за да има за семейството. Обичат безусловно.
Плачат, когато децата им побеждават и се радват, когато приятелите им печелят. Щастливи са, когато слушат за сватба или раждане. Сърцето им се къса, когато умре приятел. Страдат силно от загубата на любим човек. Силни са, когато мислят, че нямат повече сили. Знаят, че  целувка или прегръдка може да помогне да се излекува едно разбито сърце.
    Но все пак жената има един дефект: Ще забравя колко много струва!!!

вторник, 21 февруари 2012 г.

Аз съм учител

Джон Шлатър

      В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата. Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно.
      Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.
      Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.
      Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят. На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се заражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.
      Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове.
      Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради ще трае вечно.
      Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха,
предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.
     А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.
    И така аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдешето.

    Аз съм учител......... и всеки ден благодаря на Бога за това!

петък, 17 февруари 2012 г.

Огънче........

    Тези редове са за този, който ме събуди и ме накара да съм жива. За този, когото обичам с цялата си душа и сърце. За един прекрасен чудесник  събрал в себе си вселената от доброта, нежност, разум, сила, спокойствие и стабилност. Благодаря ти, огънче, че те има! Благодаря за топлината на душата ти, за разбирането и безкрайното търпение!

                      


    Обичам смелите и силните мъже
                                   стихове Павлина Джарова
 
Обичам смелите и силните мъже.                         Обичам силата на непокорния им гняв    
Онези, дето могат и да се разплачат....                  и ревността, с която късат нишки стари.
Жената в мен да преобърнат на дете,                   Обичам смелостта им пак да бъдат смях,
което кротко търси да се сгуши в сдрача.              когато мъката в очите им запари.
Обичам силното в подгънатите колене,                Обичам есенната щедрост от любов
когато си признават, че обичат.                              умишлено прикрита с мълчаливост.
И смелостта да кажат думи две,                             Обичам в погледа им мъжки и суров
без патетично и навеки да се вричат.                    едно момче да ми намига закачливо.
Обичам смелостта им да рушат                              Обичам силата на нощния им страх
преградите в душата ми ранима.                            дали от мен са истински желани,
Дори, когато знаят, че грешат,                                 но и без страх да ме събличат в грях
да стъпват по пътечката незрима.                          до болката на сплетените длани.
                                                                                   Тогава мирисът им е копривен и на дъжд.....
                                                                                   Изтръпващ погледът е от очите им и жари.
                                                                                   Дъждът от ласки, /вятър в буйна ръж/,
                                                                                   пои душата ми, а в тялото ми пари.
                                           Обичам силата на сутрешната вяра,
                                            че вечерта ми само с тях ще е гореща,
                                            че тяхна съм, дори светът ми да изгаря,
                                            че са живота ми и  още нещо.........
                                            Единствено тогава съм жена......
                                            Единствено със силните и смелите.
                                            Единствено тогава съм пръстта под стъпките им.....
                                                                                                       Лавата по вените.
                                            Обичам смелите и силните мъже -
                                            без страх, че в тях съм жива като рана,
                                            че съм променлива като бездънното море,
                                            че силна съм........със силата за двама.........