петък, 15 юни 2012 г.

Прости ми

                                                     / Rogach /


 Прости ми, че толкова много те искам.
 Прости ми за всеки мой ред.
 Сърцето ми бие и всичко потискам.
 Докога ли? Не мога да гледам напред...

Прости ми, че всичко приех за реалност
и в себе си огън запалих.
Не виждам, не чувам, не дишам. С досадност залях те,
                                                                        но с толкова жажда погалих.


                                    Прости ми, че стреснах те с моята обич.
                                    Навярно играл си с красивите думи,
                                    а твоята фея остана във обръч
                                    от луднали мисли и разни желания други.

                                                     Прости ми, разумна съм доста
                                                     и знам, че не ставам за много неща.
                                                     Ще бъда далеч и встрани от въпроса
                                                     " как всичко стана ...... кога?"

                                                     И  рядко блокирам от липса на думи,
                                                     напротив - измислих и още една,
                                                     която приляга само на тебе -
                                                     прошепвам я често сама.

                                  Прости ми, че с тебе живея
                                  без даже да знаеш това.
                                  Прости ми, допуснах  това да излея ...
                                  "Неразумно" -  казваш - "и на всяка цена".

                                  Прости ми, няма да се дам на всеки срещнат
                                  открил "чувствителната ми душа".
                                  Споделената любов е друго нещо.
                                  Ще те чакам кротко тук, така ...










четвъртък, 14 юни 2012 г.

Ти знаеш защо ...

       " Ако много силно и настоятелно мечтаеш за някого, можеш да накараш и съдбата да отстъпи! "


       

                            Ръка за прошка ...
    
                                         Дамян Дамянов

 Подавам ти я. Ето на - прости!
 Протягам ти я, за да се покая
 за нещо, за което знаеш ти,
                                                                                         но за което аз, уви, не зная ...
                     
                         Виновна съм.
                          За всичко в този свят
                          единият все нещо съгрешил е,
                          единият - все в нещо виноват.                    Вместо с любов,
                          И тази тук една съм аз ...                            с ирония ме плискаш.
                          Прости ми.                                              И моята протегната ръка
                          Ти не прощаваш ...                                 със празното пространство се здрависва.
                          Гордост. И тъга ...                                   Добре тогаз. Ще си я прибера.
                                                                                           Ще си я взема, щом не ти е нужна.
                                                           Но тази длан била с теб и добра,
                                                           но тази длан била с теб и нечужда,
                                                           един път непоета ли умре,
                                                           несрещната един път ли остане
                                                           знай, няма вече никога да спре
                                                           и да понечи твоята да хване.
                                                           Отблъснеш ли я днес,
                                                           то утре как
                                                           ще хвърлиш мост
                                                           помежду теб и мене?
                                                           Не, не поемай моята ръка,
                                                           но да не стане някога така,
                                                           че да я търсиш
                                                           в цялата Вселена ...