/ Rogach /
Прости ми, че толкова много те искам.
Прости ми за всеки мой ред.
Сърцето ми бие и всичко потискам.
Докога ли? Не мога да гледам напред...
Прости ми, че всичко приех за реалност
и в себе си огън запалих.
Не виждам, не чувам, не дишам. С досадност залях те,
но с толкова жажда погалих.
Прости ми, че стреснах те с моята обич.
Навярно играл си с красивите думи,
а твоята фея остана във обръч
от луднали мисли и разни желания други.
Прости ми, разумна съм доста
и знам, че не ставам за много неща.
Ще бъда далеч и встрани от въпроса
" как всичко стана ...... кога?"
И рядко блокирам от липса на думи,
напротив - измислих и още една,
която приляга само на тебе -
прошепвам я често сама.
Прости ми, че с тебе живея
без даже да знаеш това.
Прости ми, допуснах това да излея ...
"Неразумно" - казваш - "и на всяка цена".
Прости ми, няма да се дам на всеки срещнат
открил "чувствителната ми душа".
Споделената любов е друго нещо.
Ще те чакам кротко тук, така ...
петък, 15 юни 2012 г.
четвъртък, 14 юни 2012 г.
Ти знаеш защо ...
" Ако много силно и настоятелно мечтаеш за някого, можеш да накараш и съдбата да отстъпи! "
Ръка за прошка ...
Дамян Дамянов
Подавам ти я. Ето на - прости!
Протягам ти я, за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная ...
Виновна съм.
За всичко в този свят
единият все нещо съгрешил е,
единият - все в нещо виноват. Вместо с любов,
И тази тук една съм аз ... с ирония ме плискаш.
Прости ми. И моята протегната ръка
Ти не прощаваш ... със празното пространство се здрависва.
Гордост. И тъга ... Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан била с теб и добра,
но тази длан била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес,
то утре как
ще хвърлиш мост
помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш
в цялата Вселена ...
Ръка за прошка ...
Дамян Дамянов
Подавам ти я. Ето на - прости!
Протягам ти я, за да се покая
за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная ...
Виновна съм.
За всичко в този свят
единият все нещо съгрешил е,
единият - все в нещо виноват. Вместо с любов,
И тази тук една съм аз ... с ирония ме плискаш.
Прости ми. И моята протегната ръка
Ти не прощаваш ... със празното пространство се здрависва.
Гордост. И тъга ... Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан била с теб и добра,
но тази длан била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес,
то утре как
ще хвърлиш мост
помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш
в цялата Вселена ...
Абонамент за:
Публикации (Atom)