сряда, 4 януари 2012 г.

За себе си

   Съвсем скоро се престраших да създам  този блог. Събрах доста мисли, вълнения  и впечатления от контакти с хората. Професията ми е такава, че ден след ден се сблъсквам с различни характери и поведение. Нормално е не всичко да  ми допада, но си мисля, че човеците съвсем са занемарили истинските си  вълнения и са се затворили напълно. Изкуствени изрази, пак такова поведение и тази мисъл "дали ще се харесам на другите" постоянно им е в главата. В същото време са се вкопчили в успеха на всяка цена. Знам - криза, недостиг на какво ли не, новините вечер са доста притеснителни, а не смогваме повече и повече. Това май не пречи, обаче да се усмихнем на този отсреща. Повечето хора избират обект за своето недоволство, а не да дарят някого с приятни емоции. И то се връща. -  верижката продължава.
     За 45 години не се научих да се скривам и да използвам  лукавост и  лицемерие. Оказва се, че това е доста наказуемо. Странно реагират тези, с които контактувам и това, че съм директна и пряма ги плаши - заемат отбранителна позиция. Винаги внимавам как да кажа това, което мисля според ситуацията, но не спестявам нищо. Единстена и различна ли съм? Започвам и аз да се затварям в себе си и се превръщам в едно намръщено човече, което иска да даде малко радост и  да изрази своята лъчезарност, но няма никаква възможност. Все се намира някой, който да бръкне в душата ми с дърво и хубаво да се размахва с радост, че боли.
    Не искам да се откажа от себе си. Не искам да се сбръчкам от мръщене и затваряне. Няма да спра да  разбирам другите. Няма ли някой, който е в същото положение?.........